Feb 25, 2009, 12:06 AM

Спомен за среща

  Poetry » Love
1.3K 0 21
В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.

А аз стоях погубващо наблизо...
Видях как леко трепна ти ръката,
как пламъчето пръстите ти близва,
на болката гримасата позната.

Косата ти, на ледени иглички,
с ням полъх край лицето ми премина.
Сърцето ми към твоето политна,
но го застигна ледена лавина,

извираща от погледа враждебен,
смразяващ повече от ветровете.
Ръцете ми се втурнаха след тебе...

Но вече ни деляха километри
от болка, незарасваща с години...

Цигарата в ръката ти угасна.
С усмивка крива ти през мен премина.

И аз си тръгнах. Но... затънах в пряспа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...