25 февр. 2009 г., 00:06

Спомен за среща

1.3K 0 21
В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.

А аз стоях погубващо наблизо...
Видях как леко трепна ти ръката,
как пламъчето пръстите ти близва,
на болката гримасата позната.

Косата ти, на ледени иглички,
с ням полъх край лицето ми премина.
Сърцето ми към твоето политна,
но го застигна ледена лавина,

извираща от погледа враждебен,
смразяващ повече от ветровете.
Ръцете ми се втурнаха след тебе...

Но вече ни деляха километри
от болка, незарасваща с години...

Цигарата в ръката ти угасна.
С усмивка крива ти през мен премина.

И аз си тръгнах. Но... затънах в пряспа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...