25 февр. 2009 г., 00:06

Спомен за среща

1.3K 0 21
В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.

А аз стоях погубващо наблизо...
Видях как леко трепна ти ръката,
как пламъчето пръстите ти близва,
на болката гримасата позната.

Косата ти, на ледени иглички,
с ням полъх край лицето ми премина.
Сърцето ми към твоето политна,
но го застигна ледена лавина,

извираща от погледа враждебен,
смразяващ повече от ветровете.
Ръцете ми се втурнаха след тебе...

Но вече ни деляха километри
от болка, незарасваща с години...

Цигарата в ръката ти угасна.
С усмивка крива ти през мен премина.

И аз си тръгнах. Но... затънах в пряспа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...