Спомен за тъга
Като пред буря зноение,
като звън на мъртъв чан
успокоение,
изгубено като сълза отронена.
Като стара фотография
спомен пожълтял запазила,
като нещо
в нищото завинаги изгубено.
Като в оранжева нощ -
кръст от цвете и нож.
Очите ми
с кръв са препълнени.
Вместо топли сълзи
кръв и болка пълзи.
Аз се лутам
потънала нейде във времето.
И мъкна и влача
на плещите си бремето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
