21 may 2007, 17:02

Спомен за тъга 

  Poesía
741 0 6

  Като пред буря зноение,
  като звън на мъртъв чан
  успокоение,
  изгубено като сълза отронена.

  Като стара фотография
  спомен пожълтял запазила,
  като нещо
  в нищото завинаги изгубено.

  Като в оранжева нощ -
  кръст от цвете и нож.
  Очите ми
  с кръв са препълнени.

   Вместо топли сълзи
   кръв и болка пълзи.
   Аз се лутам
   потънала нейде във времето.
   И мъкна и влача
   на плещите си бремето.
  
  

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??