May 21, 2007, 5:02 PM

Спомен за тъга

  Poetry
930 0 6

  Като пред буря зноение,
  като звън на мъртъв чан
  успокоение,
  изгубено като сълза отронена.

  Като стара фотография
  спомен пожълтял запазила,
  като нещо
  в нищото завинаги изгубено.

  Като в оранжева нощ -
  кръст от цвете и нож.
  Очите ми
  с кръв са препълнени.

   Вместо топли сълзи
   кръв и болка пълзи.
   Аз се лутам
   потънала нейде във времето.
   И мъкна и влача
   на плещите си бремето.
  
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....