Спомен за Варна

26 ene 2013, 11:12

Poesía » Otra

654 0 5

Събужда се градът.
Долавям звуците му, толкова познати.
А, чайките, като че ли не спят,
до късно си подвикват в мрака.
Със първия гальовен лъч
те вече скитат из простора
и неуморният им глъч
безкрайно ехо преповтаря.
Морето, спряло своя бяг,
притихнало от нощни страсти,
целува своя слънчев бряг
и тихичко му шепне "Как си?".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за Варна

Искате да прочетете повече?

Propuestas