26 янв. 2013 г., 11:12

Спомен за Варна 

  Поэзия » Другая
608 0 5

Събужда се градът. 

Долавям звуците му, толкова познати.

А, чайките,  като че ли не спят,

до късно си подвикват в мрака.

 

Със първия гальовен лъч

те вече скитат из простора

и неуморният им глъч

безкрайно ехо преповтаря.

 

Морето, спряло своя бяг,

притихнало от нощни страсти,

целува своя слънчев бряг

и тихичко му шепне "Как си?".

 

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??