Спомен за Варна

Jan 26, 2013, 11:12 AM

Poetry » Other

655 0 5

Събужда се градът.
Долавям звуците му, толкова познати.
А, чайките, като че ли не спят,
до късно си подвикват в мрака.
Със първия гальовен лъч
те вече скитат из простора
и неуморният им глъч
безкрайно ехо преповтаря.
Морето, спряло своя бяг,
притихнало от нощни страсти,
целува своя слънчев бряг
и тихичко му шепне "Как си?".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за Варна

Want to read more?

Random works