Спомен за Варна
Събужда се градът.
Долавям звуците му, толкова познати.
А, чайките, като че ли не спят,
до късно си подвикват в мрака.
Със първия гальовен лъч
те вече скитат из простора
и неуморният им глъч
безкрайно ехо преповтаря.
Морето, спряло своя бяг,
притихнало от нощни страсти,
целува своя слънчев бряг
и тихичко му шепне "Как си?".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
