Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем.
Какво сме без минало, без спомени?!
Празни черупки без път,
лутащи се в хиляди въпроси.
И когато пак изгубим себе си,
стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?
Там в старите снимки, пожълтелите писма
или пазените в сърцето спомени, ...