20 nov 2012, 20:46

Спомени!

941 0 2

Спомените – това сме самите ние.

Частица минало, моменти от настоящето,

изграждащи бъдещето.

Мимолетни картини, които ни карат

да заплачем или да се засмеем.

Какво сме без минало, без спомени?!

Празни черупки без път,

лутащи се в хиляди въпроси.

И когато пак изгубим себе си,

стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?

Там в старите снимки, пожълтелите писма

или пазените в сърцето спомени,

там и само там, ще намерим отговора.

Нашите падения и възходи са подареният ни накит

от нашата съдба.

Спомените за думи, събития, лица

връщат ни в детството ни дори.

И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.

И когато седим, гледайки синьото небе,

вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,

връщайки се в тези наши спомени,

ще знаем, че животът ни не е бил напразен.

А е бил бляскава фиеста

от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,

в която никога не сме били сами.

Спомените - това е разказът на нашия живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...