Nov 20, 2012, 8:46 PM

Спомени!

944 0 2

Спомените – това сме самите ние.

Частица минало, моменти от настоящето,

изграждащи бъдещето.

Мимолетни картини, които ни карат

да заплачем или да се засмеем.

Какво сме без минало, без спомени?!

Празни черупки без път,

лутащи се в хиляди въпроси.

И когато пак изгубим себе си,

стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?

Там в старите снимки, пожълтелите писма

или пазените в сърцето спомени,

там и само там, ще намерим отговора.

Нашите падения и възходи са подареният ни накит

от нашата съдба.

Спомените за думи, събития, лица

връщат ни в детството ни дори.

И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.

И когато седим, гледайки синьото небе,

вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,

връщайки се в тези наши спомени,

ще знаем, че животът ни не е бил напразен.

А е бил бляскава фиеста

от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,

в която никога не сме били сами.

Спомените - това е разказът на нашия живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...