20 нояб. 2012 г., 20:46

Спомени!

945 0 2

Спомените – това сме самите ние.

Частица минало, моменти от настоящето,

изграждащи бъдещето.

Мимолетни картини, които ни карат

да заплачем или да се засмеем.

Какво сме без минало, без спомени?!

Празни черупки без път,

лутащи се в хиляди въпроси.

И когато пак изгубим себе си,

стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?

Там в старите снимки, пожълтелите писма

или пазените в сърцето спомени,

там и само там, ще намерим отговора.

Нашите падения и възходи са подареният ни накит

от нашата съдба.

Спомените за думи, събития, лица

връщат ни в детството ни дори.

И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.

И когато седим, гледайки синьото небе,

вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,

връщайки се в тези наши спомени,

ще знаем, че животът ни не е бил напразен.

А е бил бляскава фиеста

от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,

в която никога не сме били сами.

Спомените - това е разказът на нашия живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...