20.11.2012 г., 20:46

Спомени!

948 0 2

Спомените – това сме самите ние.

Частица минало, моменти от настоящето,

изграждащи бъдещето.

Мимолетни картини, които ни карат

да заплачем или да се засмеем.

Какво сме без минало, без спомени?!

Празни черупки без път,

лутащи се в хиляди въпроси.

И когато пак изгубим себе си,

стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?

Там в старите снимки, пожълтелите писма

или пазените в сърцето спомени,

там и само там, ще намерим отговора.

Нашите падения и възходи са подареният ни накит

от нашата съдба.

Спомените за думи, събития, лица

връщат ни в детството ни дори.

И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.

И когато седим, гледайки синьото небе,

вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,

връщайки се в тези наши спомени,

ще знаем, че животът ни не е бил напразен.

А е бил бляскава фиеста

от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,

в която никога не сме били сами.

Спомените - това е разказът на нашия живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...