20.11.2012 г., 20:46

Спомени!

939 0 2

Спомените – това сме самите ние.

Частица минало, моменти от настоящето,

изграждащи бъдещето.

Мимолетни картини, които ни карат

да заплачем или да се засмеем.

Какво сме без минало, без спомени?!

Празни черупки без път,

лутащи се в хиляди въпроси.

И когато пак изгубим себе си,

стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?

Там в старите снимки, пожълтелите писма

или пазените в сърцето спомени,

там и само там, ще намерим отговора.

Нашите падения и възходи са подареният ни накит

от нашата съдба.

Спомените за думи, събития, лица

връщат ни в детството ни дори.

И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.

И когато седим, гледайки синьото небе,

вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,

връщайки се в тези наши спомени,

ще знаем, че животът ни не е бил напразен.

А е бил бляскава фиеста

от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,

в която никога не сме били сами.

Спомените - това е разказът на нашия живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...