24 feb 2010, 10:02

Спомени

  Poesía
517 0 0


                                 Спомени
Помниш ли онези дни,
първите от нашата любов.
Бяхме като две мънички деца,
тичахме и смеехме се,
бяхме най-щастливи на света.

Но вече всичко е различно,
отегчени от живота, 
тъжни и самотни,
мъчим себе си дори.
Кога любовта ни си отиде
и остави само спомени?

 

Ела, върни се, викаме след нея,
но знам, че няма да се върне,
изчезна тя безследно в нощта.

Време е за края вече,

свърши нашата любов.
Времето за Сбогом идва,

но не мога да ти кажа чао,

ще ми липсваш, знай това,
но ако остана аз при теб,
ще бъдем още по-нещастни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивилина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...