Feb 24, 2010, 10:02 AM

Спомени

  Poetry
518 0 0


                                 Спомени
Помниш ли онези дни,
първите от нашата любов.
Бяхме като две мънички деца,
тичахме и смеехме се,
бяхме най-щастливи на света.

Но вече всичко е различно,
отегчени от живота, 
тъжни и самотни,
мъчим себе си дори.
Кога любовта ни си отиде
и остави само спомени?

 

Ела, върни се, викаме след нея,
но знам, че няма да се върне,
изчезна тя безследно в нощта.

Време е за края вече,

свърши нашата любов.
Времето за Сбогом идва,

но не мога да ти кажа чао,

ще ми липсваш, знай това,
но ако остана аз при теб,
ще бъдем още по-нещастни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивилина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...