24.02.2010 г., 10:02

Спомени

515 0 0


                                 Спомени
Помниш ли онези дни,
първите от нашата любов.
Бяхме като две мънички деца,
тичахме и смеехме се,
бяхме най-щастливи на света.

Но вече всичко е различно,
отегчени от живота, 
тъжни и самотни,
мъчим себе си дори.
Кога любовта ни си отиде
и остави само спомени?

 

Ела, върни се, викаме след нея,
но знам, че няма да се върне,
изчезна тя безследно в нощта.

Време е за края вече,

свърши нашата любов.
Времето за Сбогом идва,

но не мога да ти кажа чао,

ще ми липсваш, знай това,
но ако остана аз при теб,
ще бъдем още по-нещастни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивилина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...