24 февр. 2010 г., 10:02

Спомени

516 0 0


                                 Спомени
Помниш ли онези дни,
първите от нашата любов.
Бяхме като две мънички деца,
тичахме и смеехме се,
бяхме най-щастливи на света.

Но вече всичко е различно,
отегчени от живота, 
тъжни и самотни,
мъчим себе си дори.
Кога любовта ни си отиде
и остави само спомени?

 

Ела, върни се, викаме след нея,
но знам, че няма да се върне,
изчезна тя безследно в нощта.

Време е за края вече,

свърши нашата любов.
Времето за Сбогом идва,

но не мога да ти кажа чао,

ще ми липсваш, знай това,
но ако остана аз при теб,
ще бъдем още по-нещастни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивилина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...