23 abr 2014, 20:46  

Спомени

  Poesía » Otra
594 0 3

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз помня ясно сиренето,

                               ножа,

                                       дините

                                             и сока,

                         лепнещ пак по нашите лица.

 

Аз помня веселия надпис над смокините:

                    „Вземете си...

                              чирпански!

                                       На добра цена!”

И после думите с акцент на домакините,

подаващи ми пълна,

                             синичка торба.

 

На мода са отдавна вече

                                   мокасините,

но аз,

         уви,

                си спомням други времена,

когато още бяха празни

                                    магазините,

             без шум,

                       без токчета,

                                 без якета,

                                              сака.

 

И как преди понякога крещях

                                             за сините

от корист – никога,

                             а просто ей така.

Представа нямах даже аз

                                           за бюлетините,

за мен светът бе просто

                                      весела игра.

 

Тогава вече

          рекламираха се шините

За мен това

              не беше

                     никакъв

                                вариант!

Тогава стари още бяха

                               и машините,

колите бяха само

                           лада

                               и трабант.

 

И помня, че тогава

                               бяха

                                   лукс

                                       маслините,

но нас не ни интересуваше

                                                това,

щом боси обикаляхме

                             навред

                                    поляните

по лятна,

               есенна

                       и пролетна

                                       трева.

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз искам много

           да опитам пак

                                от дините

и да си спомня

                          пак

                               за детските

                                               лета...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Вълков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...