Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето,
ножа,
дините
и сока,
лепнещ пак по нашите лица.
Аз помня веселия надпис над смокините:
„Вземете си...
чирпански!
На добра цена!”
И после думите с акцент на домакините,
подаващи ми пълна,
синичка торба.
На мода са отдавна вече
мокасините,
но аз,
уви,
си спомням други времена,
когато още бяха празни
магазините,
без шум,
без токчета,
без якета,
сака.
И как преди понякога крещях
за сините
от корист – никога,
а просто ей така.
Представа нямах даже аз
за бюлетините,
за мен светът бе просто
весела игра.
Тогава вече
рекламираха се шините
За мен това
не беше
никакъв
вариант!
Тогава стари още бяха
и машините,
колите бяха само
лада
и трабант.
И помня, че тогава
бяха
лукс
маслините,
но нас не ни интересуваше
това,
щом боси обикаляхме
навред
поляните
по лятна,
есенна
и пролетна
трева.
Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз искам много
да опитам пак
от дините
и да си спомня
пак
за детските
лета...
© Богдан Вълков All rights reserved.