Apr 23, 2014, 8:46 PM  

Спомени

  Poetry » Other
589 0 3

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз помня ясно сиренето,

                               ножа,

                                       дините

                                             и сока,

                         лепнещ пак по нашите лица.

 

Аз помня веселия надпис над смокините:

                    „Вземете си...

                              чирпански!

                                       На добра цена!”

И после думите с акцент на домакините,

подаващи ми пълна,

                             синичка торба.

 

На мода са отдавна вече

                                   мокасините,

но аз,

         уви,

                си спомням други времена,

когато още бяха празни

                                    магазините,

             без шум,

                       без токчета,

                                 без якета,

                                              сака.

 

И как преди понякога крещях

                                             за сините

от корист – никога,

                             а просто ей така.

Представа нямах даже аз

                                           за бюлетините,

за мен светът бе просто

                                      весела игра.

 

Тогава вече

          рекламираха се шините

За мен това

              не беше

                     никакъв

                                вариант!

Тогава стари още бяха

                               и машините,

колите бяха само

                           лада

                               и трабант.

 

И помня, че тогава

                               бяха

                                   лукс

                                       маслините,

но нас не ни интересуваше

                                                това,

щом боси обикаляхме

                             навред

                                    поляните

по лятна,

               есенна

                       и пролетна

                                       трева.

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз искам много

           да опитам пак

                                от дините

и да си спомня

                          пак

                               за детските

                                               лета...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Вълков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...