23.04.2014 г., 20:46  

Спомени

588 0 3

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз помня ясно сиренето,

                               ножа,

                                       дините

                                             и сока,

                         лепнещ пак по нашите лица.

 

Аз помня веселия надпис над смокините:

                    „Вземете си...

                              чирпански!

                                       На добра цена!”

И после думите с акцент на домакините,

подаващи ми пълна,

                             синичка торба.

 

На мода са отдавна вече

                                   мокасините,

но аз,

         уви,

                си спомням други времена,

когато още бяха празни

                                    магазините,

             без шум,

                       без токчета,

                                 без якета,

                                              сака.

 

И как преди понякога крещях

                                             за сините

от корист – никога,

                             а просто ей така.

Представа нямах даже аз

                                           за бюлетините,

за мен светът бе просто

                                      весела игра.

 

Тогава вече

          рекламираха се шините

За мен това

              не беше

                     никакъв

                                вариант!

Тогава стари още бяха

                               и машините,

колите бяха само

                           лада

                               и трабант.

 

И помня, че тогава

                               бяха

                                   лукс

                                       маслините,

но нас не ни интересуваше

                                                това,

щом боси обикаляхме

                             навред

                                    поляните

по лятна,

               есенна

                       и пролетна

                                       трева.

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз искам много

           да опитам пак

                                от дините

и да си спомня

                          пак

                               за детските

                                               лета...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...