23 апр. 2014 г., 20:46  

Спомени

592 0 3

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз помня ясно сиренето,

                               ножа,

                                       дините

                                             и сока,

                         лепнещ пак по нашите лица.

 

Аз помня веселия надпис над смокините:

                    „Вземете си...

                              чирпански!

                                       На добра цена!”

И после думите с акцент на домакините,

подаващи ми пълна,

                             синичка торба.

 

На мода са отдавна вече

                                   мокасините,

но аз,

         уви,

                си спомням други времена,

когато още бяха празни

                                    магазините,

             без шум,

                       без токчета,

                                 без якета,

                                              сака.

 

И как преди понякога крещях

                                             за сините

от корист – никога,

                             а просто ей така.

Представа нямах даже аз

                                           за бюлетините,

за мен светът бе просто

                                      весела игра.

 

Тогава вече

          рекламираха се шините

За мен това

              не беше

                     никакъв

                                вариант!

Тогава стари още бяха

                               и машините,

колите бяха само

                           лада

                               и трабант.

 

И помня, че тогава

                               бяха

                                   лукс

                                       маслините,

но нас не ни интересуваше

                                                това,

щом боси обикаляхме

                             навред

                                    поляните

по лятна,

               есенна

                       и пролетна

                                       трева.

Кажете ми,

          къде изчезнаха

                                годините?

Ще може ли да ми ги върнете сега?

Аз искам много

           да опитам пак

                                от дините

и да си спомня

                          пак

                               за детските

                                               лета...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Вълков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...