31 ene 2016, 18:09  

Сама

605 0 0

Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.

Тъга, самота и самосъжаление.

Чувства, които тя си подари. Които заслужава.

Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.

Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие!

Страхът й победи, онази чиста млада любов.

В тихата стая, късно вечер, с поглед  в тавана, с мисълта за него и многозначителното „ако...”.

Празнота. Тя е  „черна дупка”. Не може да изчезне, да се запълни.

Нещо липсва. Някой липсва. Дано е щастлив, защото тя надали ще бъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© E.С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...