Сама
603
0
0
Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.
Тъга, самота и самосъжаление.
Чувства, които тя си подари. Които заслужава.
Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.
Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие!
Страхът й победи, онази чиста млада любов.
В тихата стая, късно вечер, с поглед в тавана, с мисълта за него и многозначителното „ако...”.
Празнота. Тя е „черна дупка”. Не може да изчезне, да се запълни.
Нещо липсва. Някой липсва. Дано е щастлив, защото тя надали ще бъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© E.С. Всички права запазени
