Сама

Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.

Тъга, самота и самосъжаление.

Чувства, които тя си подари. Които заслужава.

Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.

Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие!

Страхът й победи, онази чиста млада любов.

В тихата стая, късно вечер, с поглед  в тавана, с мисълта за него и многозначителното „ако...”.

Празнота. Тя е  „черна дупка”. Не може да изчезне, да се запълни.

Нещо липсва. Някой липсва. Дано е щастлив, защото тя надали ще бъде.