31 янв. 2016 г., 18:09  

Сама

606 0 0

Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.

Тъга, самота и самосъжаление.

Чувства, които тя си подари. Които заслужава.

Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.

Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие!

Страхът й победи, онази чиста млада любов.

В тихата стая, късно вечер, с поглед  в тавана, с мисълта за него и многозначителното „ако...”.

Празнота. Тя е  „черна дупка”. Не може да изчезне, да се запълни.

Нещо липсва. Някой липсва. Дано е щастлив, защото тя надали ще бъде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© E.С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...