31 янв. 2016 г., 18:09  

Сама

607 0 0

Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.

Тъга, самота и самосъжаление.

Чувства, които тя си подари. Които заслужава.

Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.

Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие!

Страхът й победи, онази чиста млада любов.

В тихата стая, късно вечер, с поглед  в тавана, с мисълта за него и многозначителното „ако...”.

Празнота. Тя е  „черна дупка”. Не може да изчезне, да се запълни.

Нещо липсва. Някой липсва. Дано е щастлив, защото тя надали ще бъде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© E.С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...