2 ene 2018, 17:00

Спомени 

  Poesía » Otra
356 0 1
Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене.
Ушите глъхнат от адско гърмене.
Спомени страшни нахлуват,
давят ме и се вълнуват.
Океан от сълзи се разплисква -
да умра ми се приисква.
Любов ли бе, или мъчение?
Вече е без значение... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??