Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.
Замина си като бурните вълни на морето.
Тръгна си надалече като скоростта на светлината.
И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.
Вървя по пътя, който преди крачехме двамата.
Като на сладък сън му се наслаждавам.
И се спрях в спомена за твоята целувка.
Взирайки се в светлината осъзнах,
че така блестят моите чувства към теб,
които всеки ден ме осветяват
с меката си топлина след тъжната мрачна и студена нощ.
Колко се нуждая от твоите спомени. ...