Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.

Замина си като бурните вълни на морето.

Тръгна си надалече като скоростта на светлината.

И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.

Вървя по пътя, който преди крачехме двамата.

Като на сладък сън му се наслаждавам.

И се спрях в спомена за твоята целувка.

Взирайки се в светлината осъзнах,

че така блестят моите чувства към теб,

които всеки ден ме осветяват

с меката си топлина след тъжната мрачна и студена нощ.

Колко се нуждая от твоите спомени.

Как само ги отпивам жадно като розата,

която непрекъснато е полята с вода.

По този начин душата си я съхранявам жива.