18.10.2022 г., 11:11

Спомени

629 1 0

Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.

Замина си като бурните вълни на морето.

Тръгна си надалече като скоростта на светлината.

И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.

Вървя по пътя, който преди крачехме двамата.

Като на сладък сън му се наслаждавам.

И се спрях в спомена за твоята целувка.

Взирайки се в светлината осъзнах,

че така блестят моите чувства към теб,

които всеки ден ме осветяват

с меката си топлина след тъжната мрачна и студена нощ.

Колко се нуждая от твоите спомени.

Как само ги отпивам жадно като розата,

която непрекъснато е полята с вода.

По този начин душата си я съхранявам жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...