18 окт. 2022 г., 11:11

Спомени

637 1 0

Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.

Замина си като бурните вълни на морето.

Тръгна си надалече като скоростта на светлината.

И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.

Вървя по пътя, който преди крачехме двамата.

Като на сладък сън му се наслаждавам.

И се спрях в спомена за твоята целувка.

Взирайки се в светлината осъзнах,

че така блестят моите чувства към теб,

които всеки ден ме осветяват

с меката си топлина след тъжната мрачна и студена нощ.

Колко се нуждая от твоите спомени.

Как само ги отпивам жадно като розата,

която непрекъснато е полята с вода.

По този начин душата си я съхранявам жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yoana Stamatova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...