9 oct 2013, 10:05

Спомени

909 0 13

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима") 


 Моите спомени не на хартия са писани.

 Тях не гори ги кибрит.

 Те са ми рани, от мене самата орисани -

 нищо да не ги цери.


Нека напомнят как сняг ме е бръскал през лятото,

как съм умирала в студ.

Цялата моя любов е през сълзи изпята

в няколко думички тук.


Те са прозорец, през който ще видиш душата ми.

После тръгни, забрави.

Тя ще более, додето премине Оттатък -

в спомена да догори. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек винаги е на Кръстопътя между спомените и мечтите.А по средата е настоящето му.Хареса ми!Браво!
  • видех душата ти...как да си тръгна?
    хубаво е Еличке Водичке!!!
  • Затрогващи думи, Ангел!
    Поздрав ти изпращам.
  • Спомени-изповед на една поетична и бяла душа.
    Поздрави!
  • Благодаря, Майсторе, но вдъхновителката е Бистра Малинова и й дължа признание.
    Благодаря на всички за отделеното време и за добрите думи!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...