"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери.
Нека напомнят как сняг ме е бръскал през лятото,
как съм умирала в студ.
Цялата моя любов е през сълзи изпята
в няколко думички тук.
Те са прозорец, през който ще видиш душата ми.
После тръгни, забрави.
Тя ще более, додето премине Оттатък -
в спомена да догори.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados