9 окт. 2013 г., 10:05

Спомени

911 0 13

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима") 


 Моите спомени не на хартия са писани.

 Тях не гори ги кибрит.

 Те са ми рани, от мене самата орисани -

 нищо да не ги цери.


Нека напомнят как сняг ме е бръскал през лятото,

как съм умирала в студ.

Цялата моя любов е през сълзи изпята

в няколко думички тук.


Те са прозорец, през който ще видиш душата ми.

После тръгни, забрави.

Тя ще более, додето премине Оттатък -

в спомена да догори. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек винаги е на Кръстопътя между спомените и мечтите.А по средата е настоящето му.Хареса ми!Браво!
  • видех душата ти...как да си тръгна?
    хубаво е Еличке Водичке!!!
  • Затрогващи думи, Ангел!
    Поздрав ти изпращам.
  • Спомени-изповед на една поетична и бяла душа.
    Поздрави!
  • Благодаря, Майсторе, но вдъхновителката е Бистра Малинова и й дължа признание.
    Благодаря на всички за отделеното време и за добрите думи!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...