9.10.2013 г., 10:05

Спомени

907 0 13

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима") 


 Моите спомени не на хартия са писани.

 Тях не гори ги кибрит.

 Те са ми рани, от мене самата орисани -

 нищо да не ги цери.


Нека напомнят как сняг ме е бръскал през лятото,

как съм умирала в студ.

Цялата моя любов е през сълзи изпята

в няколко думички тук.


Те са прозорец, през който ще видиш душата ми.

После тръгни, забрави.

Тя ще более, додето премине Оттатък -

в спомена да догори. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек винаги е на Кръстопътя между спомените и мечтите.А по средата е настоящето му.Хареса ми!Браво!
  • видех душата ти...как да си тръгна?
    хубаво е Еличке Водичке!!!
  • Затрогващи думи, Ангел!
    Поздрав ти изпращам.
  • Спомени-изповед на една поетична и бяла душа.
    Поздрави!
  • Благодаря, Майсторе, но вдъхновителката е Бистра Малинова и й дължа признание.
    Благодаря на всички за отделеното време и за добрите думи!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...