9.10.2013 г., 10:05

Спомени

914 0 13

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима") 


 Моите спомени не на хартия са писани.

 Тях не гори ги кибрит.

 Те са ми рани, от мене самата орисани -

 нищо да не ги цери.


Нека напомнят как сняг ме е бръскал през лятото,

как съм умирала в студ.

Цялата моя любов е през сълзи изпята

в няколко думички тук.


Те са прозорец, през който ще видиш душата ми.

После тръгни, забрави.

Тя ще более, додето премине Оттатък -

в спомена да догори. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек винаги е на Кръстопътя между спомените и мечтите.А по средата е настоящето му.Хареса ми!Браво!
  • видех душата ти...как да си тръгна?
    хубаво е Еличке Водичке!!!
  • Затрогващи думи, Ангел!
    Поздрав ти изпращам.
  • Спомени-изповед на една поетична и бяла душа.
    Поздрави!
  • Благодаря, Майсторе, но вдъхновителката е Бистра Малинова и й дължа признание.
    Благодаря на всички за отделеното време и за добрите думи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...