СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ

Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,

пролетна омая или ласкав ден?

Още си в сърце ми като песен жива,

мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!

Есен тиха гали твоите зеници,

нощем във съня ти младостта звъни.

Идват и отлитат пъстролики птици,

дават ти надежда, сини висини!

Ех, защо живеем в спомени далечни,

любовта е жива, нека ни гори!

Есента не може с мисли безутешни

чудото да махне, вечните искри!

Наше ведролико, безметежно Лято!

Искам да останеш все така крилато!