21.12.2013 г., 19:20

Спомени далечни

972 0 0

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ

 

Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,

пролетна омая или ласкав ден?

Още си в сърце ми като песен жива,

мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!

 

Есен тиха гали твоите зеници,

нощем във съня ти младостта звъни.

Идват и отлитат пъстролики птици,

дават ти надежда, сини висини!

 

Ех, защо живеем в спомени далечни,

любовта е жива, нека ни гори!

Есента не може с мисли безутешни

чудото да махне, вечните искри!

 

Наше ведролико, безметежно Лято!

Искам да останеш все така крилато!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...