Спомени далечни
973
0
0
СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ
Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,
пролетна омая или ласкав ден?
Още си в сърце ми като песен жива,
мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!
Есен тиха гали твоите зеници,
нощем във съня ти младостта звъни.
Идват и отлитат пъстролики птици,
дават ти надежда, сини висини!
Ех, защо живеем в спомени далечни,
любовта е жива, нека ни гори!
Есента не може с мисли безутешни
чудото да махне, вечните искри!
Наше ведролико, безметежно Лято!
Искам да останеш все така крилато!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
