21 дек. 2013 г., 19:20

Спомени далечни 

  Поэзия » Любовная
698 0 0
СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ
Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,
пролетна омая или ласкав ден?
Още си в сърце ми като песен жива,
мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!
Есен тиха гали твоите зеници,
нощем във съня ти младостта звъни.
Идват и отлитат пъстролики птици,
дават ти надежда, сини висини!
Ех, защо живеем в спомени далечни,
любовта е жива, нека ни гори!
Есента не може с мисли безутешни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Все права защищены

Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »