Спомени далечни

Poetry » Love

967 0 0

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ

Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,

пролетна омая или ласкав ден?

Още си в сърце ми като песен жива,

мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!

Есен тиха гали твоите зеници,

нощем във съня ти младостта звъни.

Идват и отлитат пъстролики птици,

дават ти надежда, сини висини!

Ех, защо живеем в спомени далечни,

любовта е жива, нека ни гори!

Есента не може с мисли безутешни

чудото да махне, вечните искри!

Наше ведролико, безметежно Лято!

Искам да останеш все така крилато!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0