Спомени далечни

Poetry » Love

990 0 0

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ

Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,

пролетна омая или ласкав ден?

Още си в сърце ми като песен жива,

мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!

Есен тиха гали твоите зеници,

нощем във съня ти младостта звъни.

Идват и отлитат пъстролики птици,

дават ти надежда, сини висини!

Ех, защо живеем в спомени далечни,

любовта е жива, нека ни гори!

Есента не може с мисли безутешни

чудото да махне, вечните искри!

Наше ведролико, безметежно Лято!

Искам да останеш все така крилато!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0