Спомени далечни

Poetry » Love

970 0 0

СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ

Сън ли беше ти, мечта ли най-красива,

пролетна омая или ласкав ден?

Още си в сърце ми като песен жива,

мамиш ме с дъха си, с погледа блажен!

Есен тиха гали твоите зеници,

нощем във съня ти младостта звъни.

Идват и отлитат пъстролики птици,

дават ти надежда, сини висини!

Ех, защо живеем в спомени далечни,

любовта е жива, нека ни гори!

Есента не може с мисли безутешни

чудото да махне, вечните искри!

Наше ведролико, безметежно Лято!

Искам да останеш все така крилато!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0