7 jun 2022, 23:19

Спомени лишни

  Poesía
704 0 1

 

 

       Спомени свидни

       мечти безобидни.

       Светли лазури

       без облаци,бури.

       Тихо и цветно,

        време приветно.

        Птици запели

        с извивки и трели.

        Ветрецът подухва,

        листата раздухва

        и хлопатар тихо

        звъни нейде лихо.

        Жужат рой мушички

        и златни пчелички.

        Децата играят,

        за нищо нехаят,

        а там под чердака

        мъжът ми ме чака.

        Спомени лишни

        от дните предишни,

        няма ги вече -

        отлетяха далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...