7 jun 2022, 23:19

Спомени лишни

  Poesía
700 0 1

 

 

       Спомени свидни

       мечти безобидни.

       Светли лазури

       без облаци,бури.

       Тихо и цветно,

        време приветно.

        Птици запели

        с извивки и трели.

        Ветрецът подухва,

        листата раздухва

        и хлопатар тихо

        звъни нейде лихо.

        Жужат рой мушички

        и златни пчелички.

        Децата играят,

        за нищо нехаят,

        а там под чердака

        мъжът ми ме чака.

        Спомени лишни

        от дните предишни,

        няма ги вече -

        отлетяха далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...