7 июн. 2022 г., 23:19

Спомени лишни

705 0 1

 

 

       Спомени свидни

       мечти безобидни.

       Светли лазури

       без облаци,бури.

       Тихо и цветно,

        време приветно.

        Птици запели

        с извивки и трели.

        Ветрецът подухва,

        листата раздухва

        и хлопатар тихо

        звъни нейде лихо.

        Жужат рой мушички

        и златни пчелички.

        Децата играят,

        за нищо нехаят,

        а там под чердака

        мъжът ми ме чака.

        Спомени лишни

        от дните предишни,

        няма ги вече -

        отлетяха далече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...