7.06.2022 г., 23:19

Спомени лишни

701 0 1

 

 

       Спомени свидни

       мечти безобидни.

       Светли лазури

       без облаци,бури.

       Тихо и цветно,

        време приветно.

        Птици запели

        с извивки и трели.

        Ветрецът подухва,

        листата раздухва

        и хлопатар тихо

        звъни нейде лихо.

        Жужат рой мушички

        и златни пчелички.

        Децата играят,

        за нищо нехаят,

        а там под чердака

        мъжът ми ме чака.

        Спомени лишни

        от дните предишни,

        няма ги вече -

        отлетяха далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....