Спомени свидни
мечти безобидни.
Светли лазури
без облаци,бури.
Тихо и цветно,
време приветно.
Птици запели
с извивки и трели.
Ветрецът подухва,
листата раздухва
и хлопатар тихо
звъни нейде лихо.
Жужат рой мушички
и златни пчелички.
Децата играят,
за нищо нехаят,
а там под чердака
мъжът ми ме чака.
Спомени лишни
от дните предишни,
няма ги вече -
отлетяха далече.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени