Jun 7, 2022, 11:19 PM

Спомени лишни

  Poetry
702 0 1

 

 

       Спомени свидни

       мечти безобидни.

       Светли лазури

       без облаци,бури.

       Тихо и цветно,

        време приветно.

        Птици запели

        с извивки и трели.

        Ветрецът подухва,

        листата раздухва

        и хлопатар тихо

        звъни нейде лихо.

        Жужат рой мушички

        и златни пчелички.

        Децата играят,

        за нищо нехаят,

        а там под чердака

        мъжът ми ме чака.

        Спомени лишни

        от дните предишни,

        няма ги вече -

        отлетяха далече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...