СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
 

Красива птица – бяла, нежна – 
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...

Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,

че трепна нещо в мен съдбовно – 
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно 
и с пиленца да се гордеем...
........................
Гнездото птицата напусна...
останах с пилците съвсем сама.
Отгледах ги, макар и трудно, 
от залъка отделяйки едва.

ОпЕриха се пилетата малки,
заякнаха крилцата най-подир.
И само спомени, все още ярки, 
гнездото осветяват в моя мир!

03.02.2015 г.