Спомени, спомени
СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
Красива птица – бяла, нежна –
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...
Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,
че трепна нещо в мен съдбовно –
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно
и с пиленца да се гордеем...
........................
Гнездото птицата напусна...
останах с пилците съвсем сама.
Отгледах ги, макар и трудно,
от залъка отделяйки едва.
ОпЕриха се пилетата малки,
заякнаха крилцата най-подир.
И само спомени, все още ярки,
гнездото осветяват в моя мир!
03.02.2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
