16 авг. 2018 г., 09:37

Спомени, спомени

781 0 0

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
 

Красива птица – бяла, нежна – 
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...

 

Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,

 

че трепна нещо в мен съдбовно – 
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно 
и с пиленца да се гордеем...
........................
Гнездото птицата напусна...
останах с пилците съвсем сама.
Отгледах ги, макар и трудно, 
от залъка отделяйки едва.

 

ОпЕриха се пилетата малки,
заякнаха крилцата най-подир.
И само спомени, все още ярки, 
гнездото осветяват в моя мир!

 

03.02.2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...