Aug 16, 2018, 9:37 AM

Спомени, спомени

  Poetry » Other
770 0 0

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
 

Красива птица – бяла, нежна – 
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...

 

Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,

 

че трепна нещо в мен съдбовно – 
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно 
и с пиленца да се гордеем...
........................
Гнездото птицата напусна...
останах с пилците съвсем сама.
Отгледах ги, макар и трудно, 
от залъка отделяйки едва.

 

ОпЕриха се пилетата малки,
заякнаха крилцата най-подир.
И само спомени, все още ярки, 
гнездото осветяват в моя мир!

 

03.02.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...