Aug 16, 2018, 9:37 AM

Спомени, спомени

Poetry » Other

771 0 0

СПОМЕНИ, СПОМЕНИ

Красива птица – бяла, нежна –
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...

Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,

че трепна нещо в мен съдбовно –
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно
и с пиленца да се гордеем...
........................
Гнездото птицата напусна...
останах с пилците съвсем сама.
Отгледах ги, макар и трудно,
от залъка отделяйки едва.

ОпЕриха се пилетата малки,
заякнаха крилцата най-подир.
И само спомени, все още ярки,
гнездото осветяват в моя мир!

03.02.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0