Споменът на дните

Poesía » Otra

991 6 19

Умря моята вечност

и аз бдя над нея...

Сезар Валиехо

Жената на моя баща любовно гледа

от снимката на минали години.

Ах,колко е хубава тази мадона,

недорисувана от своя очакван син!

Все още пазя нейната молитвена обич

в милосърдния акорд на смеха,

роден от ласкавия глас на бащата...

Решил е явно на сина си да го завещае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Защо ли споделят само жени?
Нима мъжете не са родени от майки?!
И ми е ласкаво,и ми е тъжно...
Навярно, оттам идва, че лирика, е в женски род!
Благодаря ви,мили момичета!😍

2020-07-23T13:25:15+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Ох, с мен можеш да си спокоен, Стойчо😀 Връщат визити евтините хора. И не че съм много скъпа, но имайки предвид, че отдавна вече не пиша, няма опасност да обвържа някого, нито който и да било мен, да се коментираме един друг. Обожавам свободата да казвам каквото, когато и на когото си искам 🦋🌸 хубавото е, че има хора, които си заслужават овациите, това е хубаво. За другите не съм мислила.

2020-07-23T13:14:53+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Любов! Святост! Вечност! Удивително е, Стойчо! Поздравявам те за красивия образ на чувствата изваян със синовната обич към своите родители!
Много ми хареса!

2020-07-23T12:36:37+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Интересно и красиво посвещение - акустичен портрет, така го усетих. И галеща синовност!

2020-07-23T01:38:46+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за комплимента, Ирина!
Но ще проявя скромност, въпреки, че кой не му е приятно да го хвалят?!
А тук в сайта понякога овациите са оглушителни!🤫

2020-07-22T22:19:52+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0