21 jul 2020, 23:49

Споменът на дните

  Poesía » Otra
989 6 19

                Умря моята вечност 

                 и аз бдя над нея...

                           Сезар  Валиехо 

 

Жената на моя баща любовно гледа 

от снимката на минали години. 

Ах,колко е хубава тази мадона,

недорисувана от своя очакван син!

 

Все още пазя нейната молитвена обич 

в милосърдния акорд на смеха,

роден от ласкавия глас на бащата...

Решил е явно на сина си да го завещае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли споделят само жени?
    Нима мъжете не са родени от майки?!
    И ми е ласкаво,и ми е тъжно...
    Навярно, оттам идва, че лирика, е в женски род!
    Благодаря ви,мили момичета!😍
  • Ох, с мен можеш да си спокоен, Стойчо😀 Връщат визити евтините хора. И не че съм много скъпа, но имайки предвид, че отдавна вече не пиша, няма опасност да обвържа някого, нито който и да било мен, да се коментираме един друг. Обожавам свободата да казвам каквото, когато и на когото си искам 🦋🌸 хубавото е, че има хора, които си заслужават овациите, това е хубаво. За другите не съм мислила.
  • Любов! Святост! Вечност! Удивително е, Стойчо! Поздравявам те за красивия образ на чувствата изваян със синовната обич към своите родители!
    Много ми хареса!
  • Интересно и красиво посвещение - акустичен портрет, така го усетих. И галеща синовност!
  • Благодаря за комплимента, Ирина!
    Но ще проявя скромност, въпреки, че кой не му е приятно да го хвалят?!
    А тук в сайта понякога овациите са оглушителни!🤫

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...