21.07.2020 г., 23:49

Споменът на дните

987 6 19

                Умря моята вечност 

                 и аз бдя над нея...

                           Сезар  Валиехо 

 

Жената на моя баща любовно гледа 

от снимката на минали години. 

Ах,колко е хубава тази мадона,

недорисувана от своя очакван син!

 

Все още пазя нейната молитвена обич 

в милосърдния акорд на смеха,

роден от ласкавия глас на бащата...

Решил е явно на сина си да го завещае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо ли споделят само жени?
    Нима мъжете не са родени от майки?!
    И ми е ласкаво,и ми е тъжно...
    Навярно, оттам идва, че лирика, е в женски род!
    Благодаря ви,мили момичета!😍
  • Ох, с мен можеш да си спокоен, Стойчо😀 Връщат визити евтините хора. И не че съм много скъпа, но имайки предвид, че отдавна вече не пиша, няма опасност да обвържа някого, нито който и да било мен, да се коментираме един друг. Обожавам свободата да казвам каквото, когато и на когото си искам 🦋🌸 хубавото е, че има хора, които си заслужават овациите, това е хубаво. За другите не съм мислила.
  • Любов! Святост! Вечност! Удивително е, Стойчо! Поздравявам те за красивия образ на чувствата изваян със синовната обич към своите родители!
    Много ми хареса!
  • Интересно и красиво посвещение - акустичен портрет, така го усетих. И галеща синовност!
  • Благодаря за комплимента, Ирина!
    Но ще проявя скромност, въпреки, че кой не му е приятно да го хвалят?!
    А тук в сайта понякога овациите са оглушителни!🤫

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...