Споменът на дните

Поэзия » Другая

985 6 19

Умря моята вечност

и аз бдя над нея...

Сезар Валиехо

Жената на моя баща любовно гледа

от снимката на минали години.

Ах,колко е хубава тази мадона,

недорисувана от своя очакван син!

Все още пазя нейната молитвена обич

в милосърдния акорд на смеха,

роден от ласкавия глас на бащата...

Решил е явно на сина си да го завещае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Защо ли споделят само жени?
Нима мъжете не са родени от майки?!
И ми е ласкаво,и ми е тъжно...
Навярно, оттам идва, че лирика, е в женски род!
Благодаря ви,мили момичета!😍

2020-07-23T13:25:15+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Ох, с мен можеш да си спокоен, Стойчо😀 Връщат визити евтините хора. И не че съм много скъпа, но имайки предвид, че отдавна вече не пиша, няма опасност да обвържа някого, нито който и да било мен, да се коментираме един друг. Обожавам свободата да казвам каквото, когато и на когото си искам 🦋🌸 хубавото е, че има хора, които си заслужават овациите, това е хубаво. За другите не съм мислила.

2020-07-23T13:14:53+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Любов! Святост! Вечност! Удивително е, Стойчо! Поздравявам те за красивия образ на чувствата изваян със синовната обич към своите родители!
Много ми хареса!

2020-07-23T12:36:37+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Интересно и красиво посвещение - акустичен портрет, така го усетих. И галеща синовност!

2020-07-23T01:38:46+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за комплимента, Ирина!
Но ще проявя скромност, въпреки, че кой не му е приятно да го хвалят?!
А тук в сайта понякога овациите са оглушителни!🤫

2020-07-22T22:19:52+03:00