Споменът на дните

Poetry » Other

990 6 19

Умря моята вечност

и аз бдя над нея...

Сезар Валиехо

Жената на моя баща любовно гледа

от снимката на минали години.

Ах,колко е хубава тази мадона,

недорисувана от своя очакван син!

Все още пазя нейната молитвена обич

в милосърдния акорд на смеха,

роден от ласкавия глас на бащата...

Решил е явно на сина си да го завещае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Защо ли споделят само жени?
Нима мъжете не са родени от майки?!
И ми е ласкаво,и ми е тъжно...
Навярно, оттам идва, че лирика, е в женски род!
Благодаря ви,мили момичета!😍

2020-07-23T13:25:15+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Ох, с мен можеш да си спокоен, Стойчо😀 Връщат визити евтините хора. И не че съм много скъпа, но имайки предвид, че отдавна вече не пиша, няма опасност да обвържа някого, нито който и да било мен, да се коментираме един друг. Обожавам свободата да казвам каквото, когато и на когото си искам 🦋🌸 хубавото е, че има хора, които си заслужават овациите, това е хубаво. За другите не съм мислила.

2020-07-23T13:14:53+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Любов! Святост! Вечност! Удивително е, Стойчо! Поздравявам те за красивия образ на чувствата изваян със синовната обич към своите родители!
Много ми хареса!

2020-07-23T12:36:37+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Интересно и красиво посвещение - акустичен портрет, така го усетих. И галеща синовност!

2020-07-23T01:38:46+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за комплимента, Ирина!
Но ще проявя скромност, въпреки, че кой не му е приятно да го хвалят?!
А тук в сайта понякога овациите са оглушителни!🤫

2020-07-22T22:19:52+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0