25 jul 2010, 8:50

Споменът на стомашните меченца

662 0 1

Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.

Уредните в линии,
ние, хората, които останахме,
колко още ще видим
между нищото и пространството...

Ако ти потрябват крилата,
ела - заповядай, вземи си ги!
Отлитай оттука... нанякъде,
бъди смела и независима...

Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -
защото всеки наш миг притежава
спомена за отминалите времена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • заглавието е прекалено лично... в см. само ти и предполагам лирическата си знаете за какво става въпрос

    колко още ще видим
    между нищото и пространството...

    това звучи добре
    но ако не ми споделиш личната си дефиниция на "нищо" и "пространство" е просто... благозвучна безсмислица

    Дотогава, каквото ще става,
    аз за него отказвам да имам вина -

    скоро и аз исках ... "разрешение", позволение да не отговарям за това което може да последва ... ма... не се прави така


    значи... хаотично е... ако имаш топки за устискаш да не го споделиш с някого след има няма 10 дена тоя стих заминава в кофата... но тук нещата се оплитат... нали тва е идеята на писането, споделянето ... сайта и тн.


    извинявай за отклонението

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...