Споменът на стомашните меченца
660
0
1
Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.
Уредните в линии,
ние, хората, които останахме,
колко още ще видим
между нищото и пространството...
Ако ти потрябват крилата,
ела - заповядай, вземи си ги!
Отлитай оттука... нанякъде,
бъди смела и независима...
Дотогава, каквото ще става,
аз за него отказвам да имам вина -
защото всеки наш миг притежава
спомена за отминалите времена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
